“Тук се сблъска с Многострадалната Геновева.
Тя стоеше сред дългия коридор, много висока, с много дълга пола, много широка яка и много дълъг нос. Присвила страдалчески устни, тя разпери широко ръце и драматично изписка:
— Стой! Стой! Само през трупа ми!
— Геновева, не се превземай! — изсъска в ухото й доктор Майспо. — Не сме дошли да ви нападаме. Търсим Валери.
— Никакви Валерии няма тук! — издекламира тя с такава горест, сякаш казваше: „Току-що оттук минаха еничари!“
Впрочем затова и я наричаха Многострадалната Геновева, защото се намираше в постоянно състояние на страдания. Тя никога не се смееше, тънките й устни бяха винаги прищипнати като на обидено дете и за нея светът представляваше огромен котел, в който се варят нещастни жени.”