“И мъртвият генерал Луков стана, за враговете на националистична България, по-страшен, отколкото беше живият. Защото приживе той беше пред нас и ни водеше към борба, изложен на всички отровни стрели. Но сега той е в нас, в сърцето и душата ни, недосегаем за интриги и клевети, неотгоним с никакви средства.”