“Понякога играем в близката гора. Играта не се казва "събиране на звуци". Всеки трябва да намери най-интересния звук наоколо. Вървиш сред дървото, не дишаш даже, слушаш внимателно и се опитваш да чуеш. Изведнъж се случва - някъде пее славей или кълвач почуква по дървото. Вятърът свири на дъбово листо, паяк бродира сребърната си мрежа, а нишките леко звънят, пчели жужат и докосват с мъхести коремчета цветята.
Всякакви звуци има в гората. Веднъж намеих "скърцане на стогодишно дърво". Знаеш ли как звучи росата? Като шепот на мравки е. А най-тихият звук е звукът от разлистването на цвете. Опитай и ти да си направиш такава колекция, интересно е.”