“Бегло ми мина през ум, че приличат повече на брат и сестра, отколкото на съпрузи -
той беше наследил ума, тя красотата, но и двамата по нещо си приличаха,
наследственост, от която не може да се избяга. По-късно, когато се прибрах вкъщи,
разбрах, че изобщо не са си приличали - причината, поради която ми се бе сторило така,
се криеше в последиците от стреса и скръбта, изписани по лицата им.
Странно, как болката оставя отпечатъка си върху нас и ни кара да изглеждаме
като едно семейство. ”