“Алберт го изразява:
- Войната ни поквари за всичко.
И е прав. Ние не сме вече никаква младеж. Не искаме вече да завоюваме света. Ние сме бегъци. Бягаме от себе си, от собствения си живот. Бяхме осемнадесетгодишни и започнахме да обичаме света и живота: накараха ни да стреляме по тях. Първата избухнала граната падна в нашите сърца. Ние сме откъснати от всякаква дейност, от всякакво стремление, от всякакъв напредък. Вече не вярваме в тях, вярваме само във войната.”