“Десет малки негърчета похапнаха добре. Задави се едното, сега са девет те. Девет малки негърчета до късно поседяха. Заспа едното непробудно и вече осем бяха. Осем малки негърчета пътуваха из Девън. Едното там остана и върнаха се седем. Седем малки негърчета сякоха дърва. Съсече се едното, остана без глава. Шест малки негърчета гощаваха се с мед. Жилна го пчела едното — ето ти ги пет. Пет малки негърчета правото увлече. Едното стана съдия и четири са вече. Четири малки негърчета поеха по море. Заплесна се едно и три са само те. Три малки негърчета с животните играят. Мечокът смачка там едно, та две са най-накрая. Две малки негърчета подскачат край водата. Едно издъхна на брега — такава му била съдбата. Едно малко негърче останало само`. Обеси се и ето вече, че няма ни едно.”