“Най-накрая се докарахме до положението на последната ба-нанова република. Вече си задаваме въпроса: защо да ставаме сутрин и да си скъсваме задниците от работа, за да пълним гу-шите на узурпатора и неговата кохорта от т. нар. корпоративна Америка (автономна гилдия, развиваща дейност в рамките на САЩ, която от известно време насам самостоятелно управлява страната). Защо да си плащаме данъците, щом по този начин финансираме преврата? Ще можем ли отново да изпратим сино¬вете си да се бият в чужбина и да умират, защитавайки „начина ни на живот", когато всъщност под това се разбира само жизне¬ния стандарт на шепа побелели старчоци, окопали се в сграда, заграбена още при Потомак*? (При река Потомак е подписан мирният договор, с който се слага край на гражданската война.)”