“В часа,
когато разбера,
че е безсмислено да пиша,
да рисувам...

В часа,
когато разбера -
безсмислено е да се смея,
да се любя,
да се моля...
...
Когато разбера -
безсмислено е да копнея,
да сънувам,
да мечтая...

И когато разбера,
о, когато най-накрая разбера,
че безсмислено е да живея...

Във този час
аз може би и ще узная,
че безсмислено дори е да умра.”