“Дори не си бях взела книги за четене, нищо, което да ме разсейва. Само аз и разумът ми — щяхме да се срещнем на голо поле. Помня, че краката ми видимо трепереха от страх. После си припомних една от любимите реплики, научени от моята гуру: „Страх — кой го е грижа?“, и слязох на сушата сама.”