“...баща му... Калуньо го помнеше добре и още го жалеше. Беше едър, малко каба човек, спокоен и разсъдителен, все го учеше на нещо, все му разказваше разни чудновати истории, които ставали по земята или щели да стават. Казваше му, че всички живи твари имат душа, даже дърветата и тревите. Че всичките хора по тая земя са братя и тряба да живеят като братя. И че всеки един човек тряба да остави някакъв белег, че е живял на тая земя...”