“Вернер има чувството, че всички край него са като упоени. Като че ли по време на хранене наливат в ламаринените им канчета не хладната минерална вода на Шулпфорта, а алкохол, който изцъкля и обърква погледа им; сякаш курсантите всячески се стараят да държат на разстояние някаква огромна и неизбежна приливна вълна от страдание, опиянявайки се непрекъснато с дисциплина, тренировки и маниакално лъскане на обувки.”