“Не забравяй, обаче, едно нещо, нека се вреже дълбоко в паметта ти, докато все още е тъй силна: човек изпитва ужас от самотата.А от всички видове самота най-страшната е моралната.Първите отшелници живяха с Бога, обитаваха най-многобройния свят - царството на душите.Първата мисъл на човека -прокажен или затворник, грешен или инвалид, е:да има другар по съдба.”