“Така преживява зимата. Не става баща на бебе. Не се хваща в капана на някоя европейска цирцея. Мерседес все още го чака в Колумбия. Един слънчев ден в началото на 1957 г. съглежда своя идол Ърнест Хемингуей да върви със съпругата си Мери Уелш по булевард „Сен Мишел“, в посока към Люксембургската градина; той носи стари джинси, карирана риза и бейзболна шапка. Гарсия Маркес, прекалено свенлив, за да се приближи до него, но и прекалено развълнуван, за да не направи нещо, се провиква от другата страна на улицата: „Маестро!“ Великият писател, чиято новела за стареца, морето и голямата риба е вдъхновила наскоро завършената новела на младия мъж за стареца, правителството и бойния петел, вдига ръка и отвръща „с почти момчешки глас: „Adios, amigo!”