“Накрая Гарсия Маркес откарва белия опел в един автопарк в Такубая и се прибира с голяма сума. Сега трябва да разчитат на приятелите за превоз. Колебае се дори дали да не с е откаже от телефона не само за да спести пари, но и да се спаси от най=голямото изкушение; да разговаря до безкрай с познатите си. Когато парите от колата свършват, Мерседес започва да залага всичко: телевизора, хладилника, радиото, бижутата. Трите ѝ последни „Стратегически пункта“ са нейният сешоар, пасаторът за храната на момчетата и електрическата печка на Габо. Купува месо от дон Фелипе, касапина, на още по-разтеглив кредит и пак убеждава Луис Кудюрие, хазяина, да удължи срока за наема. А приятелите им редовно носят всякакви провизии. Задържа грамофона обаче; на този етап от своя живот Гарсия Маркес не е в състояние да съчини роман, докато свири музика, но не е в състояние и да живее без музика, и сега любимият Барток, „Прелюдии“ на Дебюси и A Hard Day’s Night на „Бийтълс“ звучат почти непрестанно.”