“Какво правиш, пита. Лека
английска утрин, казвам. Чета
Елиът, слушам Beatles. О,
казва тя, как ги смесваш?
Като сметаната с чая, казвам.
Като чай със сметана,
поправя ме тя, все пак Елиът
толкова много държеше
да бъде горчив и английски.
И си мреше по порцелана,
по вечерните вестници,
по звъна на лъжичките. Той
беше чаят, той беше чаят... Ония
бръмбари просто обраха каймака.”