“Той ли говореше така?... В първия миг Ирина взе думите му като ярост на пиян човек,но после съзна изведнъж,че най-сетне беше настъпил моментът,за който жадуваше от толкова години.Най-сетне той бе показал нещо човешко- любовта си,макар и обезобразена от егоизма му,макар и взела форма на животинска,разрушителна ревност.Най-сетне тя,Ирина,струваше повече от "Никотиана",от сделките,от фон Гайер и Немския папиросен концерн!...Тя почувства слабо вълнение,гордост,злорадство,но не и щастие.Победата вече не струваше нищо...Дванадесет години подлости и напрегнат живот бяха превърнали Борис в пълна развалина,а нейното сърце беше опустошено от алчност,наслади и неискреност.Тютюнът бе тровил еднакво и двамата!...”