“Когато забременя, очите ѝ придобиха онзи празен израз на задоволство, сякаш съзерцаваше новия си вътрешен свят; безгрижната й походка се превърна във внимателно патешко поклащане и беше способна лакомо да поглъща пълни шепи сняг, които събираше набързо, докато никой не я гледа. Албинус полагаше всички усилия да се грижи за нея – извеждаше я на дълги бавни разходки; внимаваше да си ляга рано и да не се удря в опасните ъгли на мебелите, докато минаваше покрай тях. А нощем сънуваше, че се натъква на младо момиче, което лежи с разперени ръце и крака на горещ пуст плаж, и в съня го обхващаше внезапен страх, че жена му ще го хване.”