“Смъртта на баба ми беше последната самотна тъга от спокойния свят на детството. Мракът, който падна след това, бе мракът на зрелостта, но и предвестник на катаклизми, време на смърт, дълги страдания и кратки агонии. Вече никой не се подготвяше за умирането, защото през войната свикнахме да го посрещаме без душевно страдание.”