“„Слънцето е безочливо: винаги напуска света, щом се отегчи от нас. Луната е предан спътник. Никога не си тръгва. Винаги стои на мястото си и ни наблюдава непоколебимо, познава ни в светлите и тъмните ни моменти, променя се непрекъснато също като нас самите. Всяка нощ изгрява с различно лице. Понякога вяло и немощно, понякога силно и пълно със светлина. Луната разбира какво е да си човек. Несигурен. Самотен. Осеян с несъвършенства като с кратери.”