“Саша почувства в себе си студ като от истинския вятър, който духаше в просторната тъмнина зад него, а отпред, където се раждаше вятърът, имаше нещо прозрачно, леко и огромно – планина жив въздух, който той трябваше да превърне в свое собствено дихание и биене не сърцето. От това предчувствие дъхът му предварително замираше и празнината вътре в тялото още повече се разширяваше, готова да поеме бъдещия живот.”