“Чрез своя жив, разсъдлив ум Прошка криво-ляво, с напрежение съществуваше. Той едва ли напълно усещаше у ма си – личеше си по това, че говореше неочаквано, почти несъзнателно и сам се чудеше на думите си, чиято разумност надхвърляше детството му.”