“- Сигурно скучно живеете? – попита Дванов, когато вече се успокояваше за сън.
- Ами да, не е весело! На село навсякъде е скучно. Точно защото е скучно, се плоди излишен народ. Щеше ли всеки да мъчи жена си, ако имаше друга занимавка?
- А защо не се преселите на горните тлъсти земи? – досети се Дванов. – Там може да се живее по-богато и ще ви е по-весело.
Поганкин се замисли.
- Къде ти, може ли човек да се премести с такава тайфа?... Деца, идете понавънка, преди да си легнете…
- А защо не? – подпитваше Дванов. – Ами ако пак ви вземат земята?
- Как така? Да не е излязло нареждане?
- Излезе – каза Дванов. – Защо залудо да се затрива най-хубавата земя? Цяла революция стана заради земята, дадоха ви я, а тя почти не ражда. Сега ще я дадат на преселници отдругаде и те ще я яхнат като кон… Ще изкопаят кладенци, ще направят по сухите дерета чифлици и земята ще почне да ражда. Вие ходите в степта само на гости…”