“— У нас, в Чевенгур, навсякъде е социализъм, всяка бабунка е международно имущество! При нас има високо превъзходство на живота!
— А добитъкът чий е? — питаше Копьонкин и с цялата натрупана в тялото си сила съжаляваше, че не на него и на Дванов се падна да основат светлия свят покрай пътя към Роза, а на ей този дребен на ръст човек.
— Ние скоро ще пуснем сред природата и добитъка — отвърна чевенгурецът, — той също е почти човек, чисто и просто от многовековното потискане добитъкът е изостанал от човека. А и той има желание да бъде човек!”