“Научих, че светът не те вижда отвътре, че изобщо не се интересува от надежди, мечти и терзания, които лежат скрити под кожата и костите ти. Беше съвсем простичко, макар абсурдно и жестоко. Пациентите ми го знаеха. Бяха прозрели, че голяма част от онова, което са били, ще бъдат или биха могли да бъдат, зависи от симетрията на костната им структура, от разстоянието между очите им, от големината на брадичката, от формата на носа им, от това дали имат идеален назофронтален ъгъл или не.
Красотата е огромен и незаслужен дар, който се дава произволно, глупашки.”