“Всяко нещо е един от милиони пътища. Затова воинът трябва винаги да помни, че пътят си е само път - ако изпита чувството, че не бива да го следва, той не трябва да остава на него в никакъв случай. Решението дали да следва даден път или да го изостави не бива да се влияе от страх или честолюбие. Воинът трябва да се вглежда във всеки път съвсем съзнателно и с изострено внимание. Съществува един въпрос, който воинът непременно трябва да си зададе: „Има ли този път сърце.“ Всички пътища са еднакви: те не водят до никъде. Но път без сърце никога не доставя радост. От друга страна, пътят със сърце е лек - човек не се насилва да го хареса и пътешествието по него доставя радост; докато човек го следва, той е едно с него.”