“Така възникваше главния въпрос: познавах ли я?
Понякога разпознавах част от лицето ѝ, нещо от носа и челото , движението на ръцете ѝ, на пръстите ѝ. Разпознавах я винаги само на парчета, тоест липсваше ми съществото ѝ, следователно цялата ми се изплъзваше. Това не беше тя, но не беше и никоя друга. Бих я разпознал сред хиляди други жени и все пак не я „намирах“. Познавах я чрез различаване, не по същество.”