“Изпитах мълчалива признателност за пожеланието. Разбира се, че бих опитал, както ли не бих опитах… В онези дни, в които доста безстрашно очаквах смъртта, хранех в душата си едно разкъсващо желание за всичко, за всевъзможни човешки изживявания, проклинах досегашния си живот, който ми се струваше, че съм оползотворил зле и недостатъчно, и усещах как времето се изсипва между пръстите ми, изтича от тялото ми минута по минута като кръвоизлив, който няма спиране. Бих станал златотърсач и още как: не за да забогатея, а за да изпробвам това ново умение, да се върна към земята, въздуха и водата, от които ме делеше една по-широка с всеки изминал ден бездна, и за да преоткрия професията си на химик в нейната същинска, първична форма, а именно Scheidekunst, изкуството да се изтръгва металът от скалната маса…”