“Трябва да… те попитам нещо, Юджиния — майка мачка носната си кърпичка с гримаса. — Онзи ден четох, че някои… някои момичета се разстройват и започват да им минават през ум разни… хм, противоестествени мисли.
Нямам представа за какво говори. Вдигам очи към вентилатора на тавана. Някой го е нагласил на твърде висока скорост. Трак-трак-трак…
— Ти… намираш ли… мъжете за привлекателни? Минават ли ти противоестествени мисли за… — тя затваря очи — момичета или… жени?
Зяпвам я и ми се ще вентилаторът да се откъсне от тавана и да се стовари върху двете ни.
— Защото в статията пишеше, че има лек, специален чай от корени…
— Майко — казвам аз и стисвам очи, — искам да съм с момичета толкова, колкото ти би искала да си с… Джеймсо. — Тръгвам към вратата. Но хвърлям поглед назад. — Освен, разбира се, ако ти не искаш?”