“Разбирате ли, ако Господ е имал намерение белите и черните хора да са по цял ден заедно, щеше да ни направи далтонисти. И докато госпожа Силия ми се хили и повтаря „добро утро“ и колко се радва да ме види, аз се чудя как е успяла да стигне толкова напред в живота, без да знае къде минават някои граници. Имам предвид, някаква фльорца да се скъсва да звъни на дамите от обществото, е едно на ръка. Но тя обядва заедно с мен всеки божи ден, откакто започнах работа при нея. И не говоря за това, че ядем в една стая, а че се храним на една маса. На малката масичка под прозореца. Всички бели жени, при които досега съм работила, се хранят в трапезарията, колкото се може по-далеч от чернокожата прислуга. Което на мен никак не ми пречи.”