“Знам, че има много други „чернокожи“ работи, които мога да направя, освен да разказвам разни случки или да ходя на срещите на Шърли Бун — митингите в града, протестите в Бърмингам, сбирките за право на глас. Но истината е, че не ме интересува много дали ще гласувам. Не ме е грижа дали ще ям на една маса с белите. Интересува ме дали след десет години някоя бяла жена ще нарича момичетата ми мръсни и ще ги обвинява, че са откраднали сребърните прибори.”