“- Значи, тя просто се смяфка, без да има някакъв спечален повод? - мъдро каза той.
- Да бе, туйто, чисто и просно - отвърна Ричард. - Сутрин, прокобед и вечер само се смяфка като смяхната.
Спасторът вдигна поглед от къркоделието си и си отвори устите:
- Трябва да се стори нещо за това момиче, което се смяфка непрекъснато. Не е правилно.
- Наистина, не развирам, защо те ми се бърбърлят дали се смяфкам, или не се смяфкам. - въздъхна Араминта нашата търтелива жерква.- Неприятното на кражданите тука им е, че са закравили, ще го повторя, закравили са как се смяфка човек. Поне аз мисля тъй преподобни.”