“Вангелия се озърна разсеяно, Погледът й се плъзна по прошарените коси, опънати в старомоден кок, на онази, без да я съзре. Как можеше да я съзре, когато възрастната жена беше самата тя след много години. Обаче другата виждаше съвсем ясно себе си от някога в крехкото момиче. Еднопосочни са гледците ни, проникват през пространството, но не и напред във времето. Оттук произтичат бедите на човека.”