“— Аз си псувам и без да съществувам! — казва Миро.
— Но без адрес! — подчертава Паскал. — Ти засягаш една имагинерна майка! Липсва ти конкретност!…
— Така е! — признава Миро. — Прав си. Псувам много общо.
— И става като с корупцията — казва Паскал. — Всички псуват, но на вятъра.”