“... аз ви разправих, как са ни учили, колко суров беше Монарха, колко строго ни държеше.
По време на оран, земята беше над три хиляди декара, карахме трактори или камиони. Ние с брат ми бяхме прекрасни шофьори и трактористи... Ние можехме да сеем, да жънем с жътварки и със сноповързачки. Работили сме по осемнайсет часа на денонощие.
- По осемнайсет часа?
- Случвало се е и повече. Разбира се, в двореца, това се правеше и с друга цел, далечна. Примерно, ако ние се научим да работим по 18 часа на денонощието, по време на война като пълководци, като войници ще караме леко и ще издържаме в походите. Ние трябва да сме здрави, калени. А само земеделската и полската работа каляват човека ...
Имам документ, издаден ми от град Хале, че съм тракторист и машинист на вършачка, на камион, на тракторни плугове. Сега мога да отворя ремонтна работилница на автомобили и камиони, на трактори и на вършачки. Мога да отглеждам сега и хиляда кошера пчели. Общо имам седем професии и дипломи освен висшите. Малко ли е? Мога да стана и учител по езда, взел съм изпита. И локомотив зная да карам, като брат ми. Карал съм до Ихтиман, до Мездра ...”