“Неподвижната вода отразяваше гобленовата пищност на червенокафявите листа, стъклената синева на небето, тъмните очертания на парапета и наведените ни лица. Листата падаха и насреща им, от сенчестите водни дълбини, летяха неотвратимите им двойници. Срещите им бяха беззвучни. Всяко листо се въртеше и падаше и пак така с въртене към него се стремеше точното му отражение.”