“Теа се засмя, когато той я приближи към себе си и положи ръката си плътно през раменете ѝ. Едно малко действие, целящо да я стопли. Едно докосване, което изтри притесненията толкова лесно, че не остави дори спомен за съществуването им. Един допир и хиляда искри след него.
Стана ѝ топло, жарта се посипа по нея. Притвори очи, запали се нещо.
Изгаряше и сега тя беше в пустиня.”