“Място за селски гроб

Върви прегърбена старица,
след нея крачат гологлави
мъжете с разкопчани ризи,
със кирки и лопати прави.

И чакат тя да им посочи
къде ще бъде гробът, в който
съседът ѝ ще легне кротък
не между чужди, а при свойте.

Старицата се спира, срича
слова, изсечени отдавна
по плочите. И коленичи
над пръст улегнала и равна.

Познава всички тук. А в село
едва познава неколцина...
И знае, че ще се пресели
и тя при тях. Но до година!

А дотогава още пъти
с мъжете призори ще идва
и ще упъти много смърти
във тая разградена нива.

Фамилиите ще подрежда -
рода от род да се не губи,
и росна кукувича прежда
със старчески ръце ще скубе.

Но някой ден ще дойде краят,
очите ѝ ще се обърнат...
Тогава вече ще копаят
гробарите където свърнат!”