“Седим в кафето в началото на улица "Прерадовичева" и пием бира. Пак беше зима, когато се запознахме, но хоризонтите бяха малко по-различни. Оттогава пътищата ни често се пресичаха.
- Чете ли вестниците, че не сме били славяни? - попита Денис.
- Кой ние? - питам.
- Ами ние, хърватите - отвръща той.
- Това не ме засяга - казвам.
- Как тъй, не те засяга?
- Аз съм монголец.
- Монголец?
- Да, роден съм с монголско петно.
- Глупости - казва Денис - Обаче ето какво мисля аз за хърватите - разбира се, че не сме славяни. Не само, че не сме славяни, ами ние, брато, не сме нищо. Хърватин - изсумтя подигравателно - това не е националност, това е диагноза. Виж само както направихме от държавата си. Цирк, ето както.”