“Лесно решение би било да обвиня нашата пропаганда, каквато например тук се налага на войската от обершарфюфер Кнител, който ръководи Kulturabteilung: Häftling е непълноценен човек, дори не е човешко същество, следователно е съвсем законно да бъде бит. Но не е съвсем така: в крайна сметка животните също не са хора, но никой от нашите надзиратели не би се отнасял към някое животно както към Häftlinge. Пропагандата определено играе определена роля, но по по-сложен начин. Стигнах до извода, че надзирателят от SS не се превръща в насилник или садист, защото мисли, че затворникът не е човешко същество; тъкмо обратното, яростта му се увеличава и става садистична, когато си даде сметка, че затворникът не само не е непълноценен човек, както са му казали, а всъщност е човек като него и именно тази устойчивост, разбирате ли, надзирателят намира за непоносима, това безмълвно постоянство на другия, и тогава надзирателят го бие, опитвайки се да заличи общата им човешка същност. Разбира се, не се получава: колкото повече надзирателят удря, толкова повече е принуден да приеме, че затворникът отказва да се признае за непълноценен човек. Накрая като единствено разрешение му остава да го убие, което представлява окончателен провал.”