“Именно, руснаците. Това е единственият народ днес, който ни е равностоен. И затова войната ни с тях е толкова ужасна, толкова безмилостна. Ще оцелее само един от двата народа. Останалите не влизат в сметката. Можете ли да си представите янките, с тяхното консервирано говеждо и дъвки, да понесат и една десета от руските загуби? Една стотна? Ще офейкат и ще се приберат у дома, а Европа, да си гледа работата. Необходимо е да докажем на западните страни, че една болшевишка победа не е в техен интерес, че Сталин ще заграби като плячка половината Европа, ако не и цялата. Ако англосаксонците ни помагаха да се справим с руснаците, бихме могли да им оставим трохите, или пък, когато възстановим силите си, спокойно да ги смачкаме на свой ред. Само вижте какво постигна за по-малко от две години нашият Parteigenosse Шпеер! И това е едва началото. Представете си, че ръцете ни бяха развързани, че разполагахме с всички ресурси на Изтока. Тогава светът можеше да бъде преобразен в нужната посока.”