“Тоя непознат вятър можеше да обърка всичко. Още преди да се смъкне от балкана, където всъщност се раждаше, още преди да поеме над Дунава, времето омекваше някак особено, над отмалялата земя затрептяваше омара, а шофьорите от бетонния център започваха лудо да гонят изкаляните си самосвали. Този вятър се наричаше фьон. Неговата измамна сила караше възрастните да се усещат млади, а младите - възрастни...”