“Директорът бе стиснал крайчеца на сакото си с всичка сила, и плачеше, въртеше се наляво-надясно – все едно нещо търси, а не го намира. За разлика от него, нашият учител стоеше без да помръдва, смълчан, както си му бе присъщо, с ръце плътно долепени до тялото, с широко отворени очи, но с поглед навътре, към себе си…”