“Не си спомням… Не съм запомнила кога мисълта за това, че може да изядеш котката или кучето си стана нормална. Обикновена. Стана бит. Не съм проследила този момент… След гълъбите и лястовичките изведнъж в града започнаха да изчезват кучетата и котките. […]
В Ленинград има много паметници, но един липсва. За него забравиха. Това е паметник на блокадното куче.
Кученце миличко, прости ми.

Галина Фирсова – на 10 години”