“След като толкова харесвам математиката, защо хвърлям толкова много усилия да пиша литературни творби ли? [...] Хм. Действителността се различава от математиката. В живота нещата невинаги следват най-краткия път. За мен математиката е... как да го кажа... прекалено естествена. Като красив пейзаж. Просто я има. И не се налага да се заменя с нищо друго. Затова, когато се занимавам с математика, от време на време имам чувството, че ставам прозрачен. А това понякога е страшно. А докато пиша проза, използвам думите, за да преобразувам онова, което ме заобикаля, в нещо, което е по-естествено за мен. С други думи, извършвам реконструкция. Това ми позволява да утвърдя отвъд всякакво съмнение, че личността, наречена "аз", наистина съществува на този свят.”