“Kогато получиш пристъп на астма, не можеш да дишаш. Koгато не можеш да дишаш, едвам говориш. Изречението ти трае колкото въздухът в дробовете. А той не е много. Някъде от три до шест думи. Осъзнаваш колко всъщност струва една дума. Пресяваш онези, които ти хрумнат. Избираш най-важните. Дори те ти излизат скъпо. Не е като при здравите хора, които изхвърлят навън всички думи, дето чакат в главите им, както ти изхвърляш боклука. Когато някой получи пристъп и каже: “обичам те” или “страшно те обичам”, има разлика. Една дума разлика. А една дума е много, защото тя би могла да е „спри” или „инхалатор” или дори „линейка”.”