“Самота със самота не винаги се схожда. Едно е да си сам горе, на Барите. Там душата ти сякаш се разтваря в природата и природата се разтваря в душата ти, та те стават едно цяло — а кое живо същество ще почувствува самота, щом носи в гърдите си цялата природа? И даже повече: понявга даже появяването на друг човек — бил той мющерия, съсед или приятел от града — те подразва вътрешно, защото пресича и разваля магията на единството ти с природата. Съвсем друга е самотата тук между тези четири стени. Стъпките и погледът ти да срещат само сива немота и студено безлюдие — това даже не е самота, а пустош!…”