“Въпреки че Френската академия от доста години бе одобрила употребата на
„пощальонка“, Провиданс, която с оглед на професията си бе случила на доста подходящо
име, предпочиташе да се представя като „пощальон“. Бе свикнала дори да й правят
забележки по този повод. Феминизацията на това название бе нещо хубаво и тя се радваше,
че някои жени виждат в последните две букви триумф на феминистката кауза, на която са
посветили себе си, но, честно казано, не това бе номерът в живота й. Толкова. Защото
пощальони имаше от петстотин години, а пощальонки – от трийсет. Дори днес тази дума
продължава да звучи странно в ушите на хората (които понякога я чуват като „напольонки“).”