“Прощавайте, че допускам толкова грешки с пишещата машина. То е, първо, защото ръката ми е изгорена, и второ, не знам защо. Имам следната молба. Не ме поправяйте. Пунктуацията е дъхът на изречението, а моето изречение диша така. Дори да ви се струвам странна, уважете ме. И аз самата съм принудена да се уважавам. Писането е проклятие.”