“Хората се отнасяха към любовта като към нещо, в което се вярва, сякаш става въпрос за религия. И "символ верую" на тази религия бе, че между хората съществува космическа връзка, която в същността си е различна от останалите взаимовръзки във Вселената, и че в рамките на тази връзка човек се посвещава на това да боготвори другия. Хората имаха нужда да вярват в нещо по-голямо от тях самите, размишляваше той. Религията невинаги им осигуряваше това, което те винаги бяха търсили и което им предостяваше идеята за любовта – дълбок смисъл, който не е рационален и се простира отвъд обикновения живот.
Без да го осъзнават, хората бяха превърнали любовта просто в поредното нещо в този свят, подменило даването с получаването. Голяма къща, нова кола, изключителна любов. И ако не си притежавал такава любов, животът ти е пропилян.”