“И започнах да пътувам - в пространството и времето - чрез книгите, за да докажа това. Чрез Даниел Дефо се отбих в Лондон, за да направя обиколка с гид из чумавата година. Чух онзи, който бие камбаната, да вика "Изнесете мъртвите си" и подуших дима от подпалените трупове. Все още го усещам в ноздрите си.
Хората измират като плъхове в Лондон, всъщност плъховете също измираха - като хора. След като прекарах два часа там, усетих нужда да сменя пейзажа, при което отидох в Китай и се изкачих по стръмната, тясна пътека сред бамбук и кипариси, за да поседна на прага на малката планинска хижа заедно със стария Ту Фу. Тихо се взирах в млечната мъгла, издигаща се над долината, слушах вятъра в тръстиковите навеси и глухото ехо на камбаните в далечен храм - и двамата бяхме "всеки сам с десет хиляди неща".”